AP News | 2024-03-26 | 11:16:20

Десетилетие документиране на повече от 63 000 смъртни случая на мигранти показва, че бягството е по-смъртоносно от всякога

БЕРЛИН (AP) — Преди повече от десетилетие смъртта на 600 мигранти и бежанци при две корабокрушения в Средиземно море близо до италианските брегове шокира свят и накара Агенцията по миграцията на ООН да започне да записва броя на хората, които са загинали или изчезнали, докато са бягали от конфликт, преследване или бедност в други страни.

Правителствата по света многократно са обещавали да спасяват живота на мигрантите и се бори с контрабандистите, докато затяга границите. И все пак 10 години по-късно, доклад на Проекта за изчезнали мигранти на Международната организация по миграция, публикуван във вторник, показва, че светът не е по-безопасен за хората в движение.

Напротив, смъртните случаи на мигранти са се увеличили.

От началото на проследяването през 2014 г. повече от 63 000 са загинали или са изчезнали и се смятат за мъртви, според Missing Migrants Project, като 2023 г. е най-смъртоносната година досега.

„Цифрите са доста тревожни,“ Хорхе Галиндо, говорител в Института за глобални данни на МОМ, каза за Асошиейтед прес. „Виждаме, че 10 години по-късно хората продължават да губят живота си в търсене на по-добър.“

В доклада се казва, че смъртните случаи „вероятно са само малка част от действителния брой изгубени животи по света“ поради трудността при получаване и проверка на информация. Например по атлантическия маршрут от западното крайбрежие на Африка до испанските Канарски острови цели лодки са изчезнали в така наречените „невидими корабокрушения“. По същия начин се смята, че безброй смъртни случаи в пустинята Сахара остават незабелязани.

Дори когато се регистрират смъртни случаи, повече от две трети от жертвите остават неидентифицирани. Това може да се дължи на липса на информация и ресурси или просто защото идентифицирането на мъртвите мигранти не се счита за приоритет.

Експертите нарекоха нарастващия брой неидентифицирани мигранти по света криза, сравнима с масовите жертви, наблюдавани по време на война.

Зад всяка безименна смърт стои семейство, изправено пред „психологически, социални, икономически и правни последици на неразрешени изчезвания“, болезнено явление, известно като „двусмислена загуба“, се казва в доклада.

„Правителствата трябва да работят заедно с гражданското общество, за да гарантират, че семействата, които са изоставени, не знаят къде се намират близките си, могат да имат по-добър достъп до останките на загинали хора“, каза Галиндо.

От жертвите, чиято националност е била известна на МОМ, една на всеки трима е починала, докато е бягала от държави в конфликт.

Близо 60% от смъртните случаи, регистрирани от МОМ през последното десетилетие, са свързани с удавяне. Средиземно море е най-големият гроб на мигранти в света с повече от 28 000 смъртни случая, регистрирани през последното десетилетие. Хиляди удавяния са регистрирани и на границата между САЩ и Мексико, в Атлантическия океан, в Аденския залив и все по-често в Бенгалския залив и Андаманско море, където отчаяните бежанци рохингия се качват на претъпкани лодки.

„Капацитетът за търсене и спасяване за подпомагане на мигранти в морето трябва да бъде засилен в съответствие с международното право и принципа на хуманността“, се казва в доклада.

В момента в Средиземно море „по-голямата част от търсенето и спасяването се извършва от неправителствени организации“, каза Галиндо.

Когато проектът за изчезналите мигранти започна през 2014 г., европейските настроения бяха по-съпричастни към тежкото положение на мигрантите и италианското правителство стартира „Mare Nostrum“, голяма мисия за търсене и спасяване, която спаси хиляди животи.

Но солидарността не издържа и европейските мисии за търсене и спасяване бяха постепенно съкратени след опасения, че ще насърчат контрабандистите да пуснат още повече хора на по-евтини и смъртоносни лодки. Тогава се намесиха неправителствени организации.

Тяхната помощ не винаги е била добре дошла. В Италия и Гърция те са изправени пред нарастващи бюрократични и правни пречки.

След миграционната криза от 2015-2016 г. Европейският съюз започна да възлага граничен контрол и морски спасителни операции на страни от Северна Африка, за да „спасява животи“, като същевременно възпрепятствайки мигрантите да достигнат европейските брегове.

Противоречивите партньорства бяха критикувани от правозащитници, особено това с Либия. Либийската брегова охрана, обучена и финансирана от ЕС, е свързана с трафиканти на хора, експлоатиращи мигранти, които са заловени и връщани обратно в мизерни центрове за задържане. Подкрепена от ООН група от експерти установи, че злоупотребите, извършени срещу мигранти в Средиземно море и в Либия, може да се равняват на престъпления срещу човечеството.

Въпреки издигането на граничните стени и засиленото наблюдение в световен мащаб, контрабандистите изглежда винаги намират изгодни алтернативи, водейки мигранти и бежанци по по-дълги и по-опасни маршрути.

„Липсват възможности за безопасна миграция,“ - каза Галиндо. „И това трябва да се промени.“