Десетилетие документиране на повече от 63 000 смъртни случая на мигранти показва, че бягството е по-смъртоносно от всякога

БЕРЛИН (AP) — Преди повече от десетилетие гибелта на 600 мигранти и бежанци при две корабокрушения в Средиземно море покрай италианските крайбрежия шокира свят и накара Агенцията по миграцията на Организация на обединените нации да стартира да записва броя на хората, които са починали или изчезнали, до момента в който са бягали от спор, гонене или беднотия в други страни.

Правителствата по света неведнъж са обещавали да избавят живота на мигрантите и се бори с контрабандистите, до момента в който стяга границите. И въпреки всичко 10 години по-късно, отчет на Проекта за изчезнали мигранти на Международната организация по миграция, оповестен във вторник, демонстрира, че светът не е по-безопасен за хората в придвижване.

Напротив, смъртните случаи на мигранти са се нараснали.

От началото на следенето през 2014 година повече от 63 000 са починали или са изчезнали и се считат за мъртви, съгласно Missing Migrants Project, като 2023 година е най-смъртоносната година до момента.

„ Цифрите са много тревожни, “ Хорхе Галиндо, представител в Института за световни данни на МОМ, сподели за Асошиейтед прес. „ Виждаме, че 10 години по-късно хората не престават да губят живота си в търсене на по-добър. “

В отчета се споделя, че смъртните случаи „ евентуално са единствено дребна част от действителния брой изгубени животи по света “ заради компликацията при приемане и инспекция на информация. Например по атлантическия маршрут от западното крайбрежие на Африка до испанските Канарски острови цели лодки са изчезнали в по този начин наречените „ невидими корабокрушения “. По същия метод се счита, че безчет смъртни случаи в пустинята Сахара остават незабелязани.

Дори когато се записват смъртни случаи, повече от две трети от жертвите остават неидентифицирани. Това може да се дължи на липса на информация и запаси или просто тъй като идентифицирането на мъртвите мигранти не се смята за приоритет.

Експертите нарекоха възходящия брой неидентифицирани мигранти по света рецесия, сравнима с всеобщите жертви, следени по време на война.

Зад всяка безименна гибел стои семейство, изправено пред „ психически, обществени, стопански и правни последствия на неразрешени изгубвания “, мъчително събитие, известно като „ двусмислена загуба “, се споделя в отчета.

„ Правителствата би трябвало да работят дружно с гражданското общество, с цел да подсигуряват, че фамилиите, които са изоставени, не знаят къде се намират околните си, могат да имат по-добър достъп до останките на починали хора “, сподели Галиндо.

От жертвите, чиято народност е била известна на МОМ, една на всеки трима е умряла, до момента в който е бягала от страни в спор.

Близо 60% от смъртните случаи, регистрирани от МОМ през последното десетилетие, са свързани с удавяне. Средиземно море е най-големият гроб на мигранти в света с повече от 28 000 смъртни случая, регистрирани през последното десетилетие. Хиляди удавяния са регистрирани и на границата сред Съединени американски щати и Мексико, в Атлантическия океан, в Аденския залив и все по-често в Бенгалския залив и Андаманско море, където обезверените бежанци рохингия се качват на препълнени лодки.

„ Капацитетът за търсене и избавяне за подкрепяне на мигранти в морето би трябвало да бъде засилен в сходство с интернационалното право и правилото на хуманността “, се споделя в отчета.

В момента в Средиземно море „ по-голямата част от търсенето и спасяването се прави от неправителствени организации “, сподели Галиндо.

Когато планът за изчезналите мигранти стартира през 2014 година, европейските настроения бяха по-съпричастни към тежкото състояние на мигрантите и италианското държавно управление започва „ Mare Nostrum “, огромна задача за търсене и избавяне, която избави хиляди животи.

Но солидарността не устоя и европейските задачи за търсене и избавяне бяха последователно съкратени след опасения, че ще насърчат контрабандистите да пуснат още повече хора на по-евтини и смъртоносни лодки. Тогава се намесиха неправителствени организации.

Тяхната помощ не постоянно е била добре пристигнала. В Италия и Гърция те са изправени пред възходящи бюрократични и правни спънки.

След миграционната рецесия от 2015-2016 година Европейският съюз стартира да разпорежда граничен надзор и морски избавителни интервенции на страни от Северна Африка, с цел да „ избавя животи “, като в същото време възпрепятствайки мигрантите да доближат европейските крайбрежия.

Противоречивите партньорства бяха подложени на критика от правозащитници, изключително това с Либия. Либийската брегова защита, подготвена и финансирана от Европейски Съюз, е обвързвана с трафиканти на хора, експлоатиращи мигранти, които са хванати и връщани назад в мизерни центрове за задържане. Подкрепена от Организация на обединените нации група от специалисти откри, че злоупотребите, осъществени против мигранти в Средиземно море и в Либия, може да се равняват на закононарушения против човечеството.

Въпреки издигането на граничните стени и засиленото наблюдаване в международен мащаб, контрабандистите наподобява постоянно намират преференциални други възможности, водейки мигранти и бежанци по по-дълги и по-опасни направления.

„ Липсват благоприятни условия за безвредна миграция, “ - сподели Галиндо. „ И това би трябвало да се промени. “

___

Брито заяви от Барселона, Испания.

___

Следете отразяването на АП за миграцията проблеми на https://apnews.com/hub/migration